Серотонин

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява със саркастичното си чувство за хумор. Уелбек съчетава самоличностите на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели.

Романът „По-широко поле за борбата“ (1994) е емблематичен за творчеството му. Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, е дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.