К като КОРЕЯ
Някога позната като Страната на утринния покой (или Страната на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на К-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и К-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за гурме туристите. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.
Обаче я има на картата.
Така че, като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (на човека или на изкуствения интелект). „К като Корея“ разказва за чудесата и приключенията, които пътешественическият тандем – майка и дъщеря, български австралийки – среща по пътя си, докато следва своята Корейска мечта.
Изабела Шопова
„Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Още книги от автора
Приказки от Горната и Долната земя
Подир сянката на кондора
На юг от разума
Изабела Шопова - „К като Корея“
ПРЕДИСЛОВИЕ
К като кимчи, като к-поп, к като нищо друго на света
Някога позната като Страната на утринния покой (или на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на к-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Питайте когото искате – и Гугъл, и Чат Джи Пи Ти, и туристическите пътеводители, и кулинарните сериали, всички те без изключения описват Южна Корея с противоречиви, взаимноизключващи се понятия, които никога не са ви хрумвали. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и к-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за любителите на гурме туризма. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.
Обаче я има на картата и се появява редовно в световните новинарски емисии, всеки може да си купи корейска кола или телефон, да слуша корейски поп и да се разкрасява с корейска козметика, да хапва бибимбап в кварталния азиатски ресторант или да прекара остатъка от живота си в гледане на корейски сериали. Корейски филми и книги обират наградите по световни фестивали, панаири и изложения и милиони туристи посещават тази измислена, невъзможна страна всяка година. Всеки от тях си има любим аспект, нещо, което най-много го е впечатлило. Някакъв особено потресаващ контраст, нещо уникално и неповторимо, пикантно и провокиращо, което не е виждал другаде, което го е накарало да започне да възприема света (и себе си) по нов начин. Като подчертаната любезност на южнокорейците и непрестанното използване на думата „Благодаря!“, или острата чеснова миризма на добре ферментирало кимчи в скъп ресторант, или футуристичното преживяване да се настаниш в автоматизиран хотел с робот рецепционист, да се храниш с клечки, седнал на земята по чорапи, или да летиш с 300 км в час в луксозното купе на високоскоростния влак, да се взираш с тежко сърце в севернокорейския пейзаж от площадката на Демилитаризираната зона или да се разхождаш в дворцовия корт облечен по последния писък на модата от XV век.
Така че като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (човешка или изкуствено интелектска). За мен корейското ни приключение е уникално с многобройните неподозирани паралели между България и Южна Корея, за които не знаех и които ми се натрапваха на всяка крачка – и в древната, и в съвременната история на страната, и в музеите, и в ежедневието на южнокорейците, и в азбуката, и на трапезата. Приликите между двете толкова далечни страни са смайващи. Като близначки, разделени при раждането, отгледани на различни континенти от различни приемни семейства. И двете са малки, древни, на полуостров, с тежко историческо наследство, обвързани с традициите си, втренчени в миналото, навигиращи сред проблемите на настоящето, разпънати на кръст между имперските интереси на големите си, мощни съседи. Едната е израснала в Източна Европа, в бандата на отвъдморския квартален гамен, вечно в позиция да избира между Изтока и Запада, а другата – притисната между двете най-агресивни силови групировки на Източна Азия, била осиновена от Големия брат отвъд океана. Къде са днес, е видно за всички, но не е толкова очевидно как цяла серия от малки на пръв поглед отклонения в траекториите им, поредица от трудно направени избори (политически, социални, лични) в годините след Втората световна война водят до огромните разлики в съвременността. Мощта на експоненциалната крива на развитие е несломима. Но също и обещаваща – примерът на Южна Корея показва, че всички можем да променим бъдещето си, и в личен, и в национален план, ако изберем да загърбим грешките от миналото и променим поведението си днес. С поредица от малки промени всеки може да изкове съдбата си. Южна Корея, невъзможната източноазиатска Пепеляшка, го доказва с всеки аспект на победоносната си звездна кариера в XXI век.
Изабела Шопова - „К като Корея“
ПРЕДИСЛОВИЕ
К като кимчи, като к-поп, к като нищо друго на света
Някога позната като Страната на утринния покой (или на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на к-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Питайте когото искате – и Гугъл, и Чат Джи Пи Ти, и туристическите пътеводители, и кулинарните сериали, всички те без изключения описват Южна Корея с противоречиви, взаимноизключващи се понятия, които никога не са ви хрумвали. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и к-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за любителите на гурме туризма. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.
Обаче я има на картата и се появява редовно в световните новинарски емисии, всеки може да си купи корейска кола или телефон, да слуша корейски поп и да се разкрасява с корейска козметика, да хапва бибимбап в кварталния азиатски ресторант или да прекара остатъка от живота си в гледане на корейски сериали. Корейски филми и книги обират наградите по световни фестивали, панаири и изложения и милиони туристи посещават тази измислена, невъзможна страна всяка година. Всеки от тях си има любим аспект, нещо, което най-много го е впечатлило. Някакъв особено потресаващ контраст, нещо уникално и неповторимо, пикантно и провокиращо, което не е виждал другаде, което го е накарало да започне да възприема света (и себе си) по нов начин. Като подчертаната любезност на южнокорейците и непрестанното използване на думата „Благодаря!“, или острата чеснова миризма на добре ферментирало кимчи в скъп ресторант, или футуристичното преживяване да се настаниш в автоматизиран хотел с робот рецепционист, да се храниш с клечки, седнал на земята по чорапи, или да летиш с 300 км в час в луксозното купе на високоскоростния влак, да се взираш с тежко сърце в севернокорейския пейзаж от площадката на Демилитаризираната зона или да се разхождаш в дворцовия корт облечен по последния писък на модата от XV век.
Така че като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (човешка или изкуствено интелектска). За мен корейското ни приключение е уникално с многобройните неподозирани паралели между България и Южна Корея, за които не знаех и които ми се натрапваха на всяка крачка – и в древната, и в съвременната история на страната, и в музеите, и в ежедневието на южнокорейците, и в азбуката, и на трапезата. Приликите между двете толкова далечни страни са смайващи. Като близначки, разделени при раждането, отгледани на различни континенти от различни приемни семейства. И двете са малки, древни, на полуостров, с тежко историческо наследство, обвързани с традициите си, втренчени в миналото, навигиращи сред проблемите на настоящето, разпънати на кръст между имперските интереси на големите си, мощни съседи. Едната е израснала в Източна Европа, в бандата на отвъдморския квартален гамен, вечно в позиция да избира между Изтока и Запада, а другата – притисната между двете най-агресивни силови групировки на Източна Азия, била осиновена от Големия брат отвъд океана. Къде са днес, е видно за всички, но не е толкова очевидно как цяла серия от малки на пръв поглед отклонения в траекториите им, поредица от трудно направени избори (политически, социални, лични) в годините след Втората световна война водят до огромните разлики в съвременността. Мощта на експоненциалната крива на развитие е несломима. Но също и обещаваща – примерът на Южна Корея показва, че всички можем да променим бъдещето си, и в личен, и в национален план, ако изберем да загърбим грешките от миналото и променим поведението си днес. С поредица от малки промени всеки може да изкове съдбата си. Южна Корея, невъзможната източноазиатска Пепеляшка, го доказва с всеки аспект на победоносната си звездна кариера в XXI век.
