Блог
Сълзите на Монтерини
Този пленителен роман е издаван на италиански език и със заглавие „Сълзите на Монтерини“, което на някои читатели навярно ще се стори по-уместно. Но не това е важното. По-интересното е, че историческият контекст на събитията опасно напомня за тенденции и настроения в днешния свят. Действието се развива в уединено италианско селище в Тоскана, закътано насред маслинови горички и лозя. Там няколко поколения еврейски и католически семейства живеят рамо до рамо в сътрудничество и хармония. Градчето носи име Монтерини и си има прототип – Питиляно.
Когато буреносните облаци на Втората световна война се сгъстяват, мнозина ще трябва да направят тежък избор, за да спасят живота на хората, които обичат... Това се отнася най-вече за семействата на Якопо и Анджело, сродени от едновременната поява на своите деца – Белла, дъщерята на Якопо, и Енрико (Рико), сина на Анджело. По волята на баща си Белла наследява името на майка си, починала при раждането. Якопо никога не ще се помири с болката си, а и вироглавата му дъщеря не се опитва да облекчи страданието му. Малката Белла прекарва повече време със семейството на Анджело, с чийто син, Рико, стават неразделни. Тя дори става кръстница на легендарното вино на Анджело.
За разлика от Анджело обаче, който владее езика на природата до съвършенство, Якопо е по-скоро в отбора на „интелектуалците“ – държи местната книжарница. Благодушният Анджело помага на Якопо с продукти от своето стопанство, а Якопо играе ролята на мъдър прорицател, с будната си интуиция той пръв надушва промените и предупреждава съгражданите си, че Мусолини и неговата абсолютна власт са огромна заплаха за общността. И наистина, скоро евреите губят своята работа и правото си на образование. В деня на сватбата на Белла Италия, както и останалата част от Европа, вече е обзета от смъртоносния смут на войната. Въпреки че е съкрушен от развитието на отношенията му със своенравната еврейка, също като нея италианецът Рико се чувства съпричастен към съдбата на всички жертви на установените расови закони и тайно ще помогне на десетки еврейски деца от окупирани от нацистите територии да се укрият в Монтерини…
Аманда Уайнбърг вплита в повествованието документални факти и обстоятелства, които днешните млади читатели е добре да знаят. Когато Мусолини се съгласява вероучението да се преподава във всички училища на страната и признава на Ватикана статут на суверенна територия, управлявана от Светия престол, от своя страна папа Пий ХI се съгласява да приеме фашистката партия и подписва т. нар. Латерански договори. Това е „победа и за двете страни“. Папата практически легитимира партия, която смята, че правото винаги е на нейна страна. Авторката отбелязва също, че във фашистката партия са членували първоначално и много от по-заможните евреи, бидейки убедени, че Дучето е „свеж повей“ в политиката и обещание за благоденствие. Те дори са се възхищавали на неговата решителност, смелост и безцеремонност. Мимоходом в книгата са споменати автори, забранени от новата власт, и писатели като Луиджи Пирандело например, чието отношение към фашистите не е било еднозначно. Уайнбърг неслучайно подчертава и имената на лицата, подписали смразяващите закони за расово прочистване. А в края на романа изказва личната си благодарност към всички, които са се борили и продължават да се борят срещу фашисткото зло в Италия и по света…
Обратно на очакванията най-вълнуващата част в книгата не са пасажите, посветени на драматичния романс между Белла и Рико, а страниците, които илюстрират как, като здраво скрепени брънки от верига, жителите в Монтерини се сплотяват повече от всякога пред лицето на фашистката напаст. Джани Ветрули отваря училище в синагогата. Дърводелците в градчето сковават чинове, всички даряват пейки и столове, а учебниците и тетрадките се появяват като с вълшебна пръчица. На първия етаж е оборудван хирургичен кабинет с инструменти, спринцовки, лекарства и бинтове, осигурени от доктор Мацола. Въпреки разпоредбите за расово прочистване на фашистките училища жителите на градчето смятат, че всички ученици трябва да имат равен достъп до образование. Самият Якопо е удивен и разтърсен от бързината, с която, макар и по принуда, се създава нов тип общност.
За щастие подземията на градчето изобилстват с тайни проходи и ниши в скалите, прокопани навремето от етруските и използвани от всяка следваща цивилизация. Местните евреи виждат в тях възможност за бягство и спасение, защото е настанало време, в което всеобщата инерция и наивност окрилява злото, страхът се просмуква в сърцата, а хоризонтът изглежда по-безутешен от всякога. Вероломност и предателство в Монтерини ще има, но те ще дойдат оттам, откъдето никой не ги е очаквал. Колкото до вездесъщото призрачно видение в бяла роба, то е алегоричен образ на изначалната човешка обреченост, неразделна от податливостта на мрачни изкушения. Танакуила е и прокоба, и утеха, защото „световните несгоди се повтарят и повтарят“ сякаш под давление на онази искрица божествена енергия, която опъва струните на Вселената.
„Италианска книжарница сред лозята“ е в превод на Албена Шарбанова.