Новини
Марио Варгас Льоса напусна суровия ни свят
На 13 април в Лима, на 89-годишна възраст, почина големият испанско-перуански писател Марио Варгас Льоса. Екипът на издателство „Колибри“ съчувства дълбоко на неговото семейство и споделя скръбта на безчетните му приятели, издатели и читатели, пръснати по всички краища на света.
Огромна празнота зейва със загубата на един от всепризнатите колоси на съвременната литература – той беше в челната редица на световните писатели повече от 50 години. Неговият пълноценен и ползотворен живот е неопровержим факт, засвидетелстван от монументално литературно наследство и достойна гражданска позиция. Напомняме, че през 2010 г. Марио Варгас Льоса беше удостоен с Нобелова награда за литература „заради убедителната картография на властовите структури и мощните образи на съпротива, бунт и погром на индивида“ в неговите произведения. Благодарствената му реч по този повод представлява страстна възхвала на белетристиката и четенето, защото „без художествена литература нямаше да сме в състояние да осъзнаем важността на свободата, която прави живота поносим, и нямаше как да знаем какъв ад настава, когато сме потиснати от тиранин, идеология или религия“.
Ето какво гласи тъжното известие, разпространено от литературната агенция „Кармен Балселс“, с която писателят е свързан от самото начало на кариерата си:
„Изключителен разказвач, блестящ есеист и всеотдаен мислител, Марио Варгас Льоса оставя след себе си внушително творчество, ангажиращо както отделните личности, така и обществото като цяло с рядката си яснота и проницателност. Неговата дръзка литературна вселена се отличава с характерен подход на изследване на механизмите на властта, крехките устои на демокрацията, моралните дилеми, политическите машинации, насилието и свободата. При това вярата му в трансформиращата сила на художествения разказ остава непоклатима.
От „Времето на героя“, който революционизира латиноамериканския наратив през 60-те години на миналия век, до последните му романи – „Сурови времена“ и “Le dedico mi silencio”, кариерата му го утвърждава като взискателен и неконформистки настроен автор, винаги предан на литературното си призвание. Творби като „Разговор в Катедралата“, „Зелената къща“, „Войната на края на света“, „Празникът на козела“ и „Лудориите на лошото момиче“ са вълнували и ще вълнуват въображението на поколения читатели от всички кътчета на планетата.
Неговият талант и последователната му отдаденост и любов към литературата бяха отличени с най-престижните награди: „Сервантес“, Наградата на Принца на Астурия, награда PEN/Набоков и, разбира се, Нобеловата награда за литература – заслужен венец за една кариера, белязана с високи постижения, дълбочина и интелектуална неподкупност.
С огромна тъга се сбогуваме с един от най-значимите писатели на нашето време и с един дълбоко уважаван и обичан приятел, към когото всички в „Кармен Балселс“ изпитвахме възхищение – не само заради дарбата му, но и заради неговия неуморен благ хумор и винаги топлото, щедро и изискано поведение… Сбогуваме се с уникален автор, чийто смел и проникновен глас ни помогна да разберем света, но и да бъдем критични към реалността. Произведенията му остават – живи, все така актуални и потребни.“
От една страна, произведенията на Марио Варгас Льоса са повлияни от европейската и американската традиция, от друга, те принадлежат към апогея на латиноамериканската проза редом с творчеството на Маркес, Амаду, Фуентес, Кортасар и Пас. Кариерата на Варгас Льоса минава през главозамайващи смени на политически режими, фалшиви герои и обречени битки, през различни стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят съдбата на Латинска Америка и нейната мъчителна жажда за свобода. Неотдавна „Колибри“ преиздаде един от непомръкващите му шедьоври, „Лудориите на лошото момиче“, в превод на Катя Диманова.
Ненавистта към диктатори от всякакъв род е константa в политическото поведение на Марио Варгас Льоса. Поддръжник на либерализма и враг на идеологическите догми, той винаги е отстоявал убеждението, че развиващите се страни и Европа, САЩ и другите представителни демокрации трябва да се третират с една и съща мяра. Ревностната защита на тази позиция му печели врагове и сред левите, и сред десните. В есето „Зовът на племето“, своеобразна интелектуална автобиография на писателя, той декларира вярата си в онази държава, която гарантира свободата, обществения ред, равните възможности и равенството пред закона. Варгас Льоса споделя в значителна степен възгледите на мислители като Фридрих фон Хайек, Хосе Ортега и Гасет и Карл Попър, според когото „племенният дух“, извор на национализма, е причинявал, наред с религиозния фанатизъм, най-страшните кланета в историята на човечеството.“
Действието в последния му роман, Le dedico mi silencio (I Give You My Silence), се развива в родното му място – Перу. Книгата разказва историята на човек, който мечтае за страна, обединена от музиката, и полудява от желание да напише съвършена книга за нея… „Валсът, роден в алеите на Лима, обединява перуанците. Тук разказвам въпросната история с благодарност за тайната любов, която ме е съпътствала през целия ми живот: тази, която изпитвам към креолската музика и особено към валса в моята родина.“
Предстои романът да излезе на български език с логото на „Колибри“. Преводът е поверен на Маня Костова.