„Нито Ева, нито Адам“ е осемнайсетият роман на белгийската писателка Амели Нотомб, която казва за себе си, че е графоманка и че ако не пише, става опасна. Нотомб признава, че е написала 37 романа, половината от които, както самата тя твърди, прекалено лични, за да бъдат издадени. Затова пък заради публикуваните от 1992 г. насам – всяка година през септември – неизменно заема едно от първите места по продажби на френския книжен пазар.

Родена в белгийско аристократично семейство, бъдещата писателка прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща ѝ е посланик. Удивителното й въображение ѝ подсказва най-невероятни, понякога болезнени сюжети. С едно изключение – „Изумление и трепет“, роман, получил Голямата награда на Френската академия през 1999 г., чиято интрига е почерпена от живота на авторката в любимата ѝ Япония. И с още едно – „Нито Ева, нито Адам“. Тук Амели Нотомб се връща към японския си период и разказва за една своя любов с млад японец, на когото преподава уроци по френски и за когото се сгодява. Написан леко, с приятен хумор, с обич към Япония и неизменно изумление от порядките ѝ, този роман съществено се различава от останалите – в него авторката не тръгва от предпоставката „какво би станало, ако“, а разказва една съвсем истинска история. Или която би могла да е съвсем истинска – най-доброто доказателство за майсторството на писателя.

Амели е превъзходна. Надявам се, че продължите да ни радвате с тази чудесна авторка.

М-да. не беше лоша. Смях се

Любовта в млад японец, и въообще с японец може да бъде сериозно предизвикателство за една жена - много добра книга.

Толкова качествени книги които разсмиват успешно се срещат рядко. Една книга, която те кара да се смееш, независимо дали съдъдържа вицове, хумористични разкази или просто готини смешни лафове и истинско съкровище.

Амели Нотомб впечатлява с оригиналност, остроумие и стил. Прочетох всичко издадено до този момент на българския пазар и се радвам, че ще имам възможност за нова среща с нейната интелигентна провокативност. Мисля, че трябва да се отдаде заслуженото и на чудесните преводи на Светла Лекарска.