„Срам“ е третият роман на нобеловия лауреат Салман Рушди, публикуван през 1983 г. след най-възхвалявания му роман „Среднощни деца“ и тъй спорните „Сатанински строфи“, заради които аятоласите в Иран го осъждат на смърт. На повърхността романът разказва за Пакистан и за хората, които са го управлявали, за живота на Зулфикар Али Буто и генерал Мохамед Зия-ул-Хак, за отношенията помежду им. Но всъщност става дума за насилието, породено от срама, което е същината на съвременната история, за наследството и наследствеността, за истинското и истинното и, разбира се, за срама и безсрамието, за тяхното въздействие върху главния герой Омар.

„Рушди ни показва с каква фантазия трябва да се пише за историята, ако искаме да вникнем в нея и да я спасим“. - казва за романа големият английски писател Малкълм Брадбъри.

За да се насладите на „Срам“, не разглеждайте произведението като роман, а като една от онези неподлежащи на класификация творби, каквито толкова умееха да създават някои писатели преди два века - спомнете си „Пътешествията на Гъливер“ на Суифт или „Кандида“ на Волтер. Салман Рушди е днешният член на тяхната компания. Стилът му е източник на радост, ярък поток от думи, които издигат в облаците.
„Ню Йорк Таймс Бук Ревю“

Не знам дали се е променил, но и двете са правилни.

Страхотна книга, но на много места вместо воин пише войн. Дали се е променил българският език?