Няма много общо между ритуалите, свързани с неделната литургия и с чайната церемония, но и двата ще бележат живота на Ини Винтроп. Отдавна изгубил вярата си в Бог, склонен да се мрази по всяко време на денонощието, напълно лишен от амбиции, влюбен в своята намибийска принцеса Зита, Ини Винтроп възприема живота като странен клуб, в който членува по случайност и от който може да бъде изхвърлен без обяснения. Ини Винтроп признава само една ценност, която почита с ритуална страст: това са жените - негова религия, център на въжделенията му, есенция на всичко съществуващо. Колкото до двамата Таадс, баща и син, които остават непознати един за друг, но по свой начин се вписват в живота на Ини, те също си имат ритуали - Арнолд Таадс педантично разграфява времето си, без да се отклони нито на милиметър от предначертания график, а Филип Таадс е маниакално привързан към японското изкуство, на което подчинява дните си. Общото между тримата е отказът от убягващия живот, който им предлага съвременният свят.

Мрачна и подтискаща, но хубава. Приказка, всъщност разказ за търсенето на себе си, в бурните времена на 60-те и 70-те.