Този сборник с репортажи, наречени от критиката „литературни бижута“, е внушителният предшественик на „Хладнокръвно“, където повествователният талант на големия Труман Капоти се разгръща до несрещана преди това степен и го превръща в родоначалник на ново литературно течение – художествената документалистика. „Музика за хамелеони“ ни среща с безупречно соанирана креолска аристократка, отпиваща деликатно абсент в елегантния си салон на остров Мартиника, със злостен убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванайсетгодишно момиче, което дори не е виждал. Срещаме и самия Капоти, който – независимо дали пуши в компанията на жената, която му чисти, или си разменя пикантни сексуални клюки с Мерилин Монро – си остава неизменно най-елегантният злобар и най-състрадателният автор, насочил поглед към обществената фауна на своето време.

Пет от тринайсетте „бижута“ излизат за първи път на български език. Те са били спестени на нашия читател при първото издание през 1981 г., тъй като в тях се говори открито за секс, за хомосексуалността на автора, а и за някои политически пристрастия, сметнати навремето за неподходящи.

Неповторим стилист с уникална забавност на изказа, чист и спокоен, с несравним диалог.
в. „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“

Тук има всичко: прозрения и спомени за велики люде и скромни труженици, стари вицове и свежи остроумия. Тринайсетте безценни разкази ще се четат и четат през идните години с нарастваща възхита.
сп. „Ню Репъблик“

На Капоти съм си купил и трите книги, издадени от "Колибри" през последните години ("Закуска в "Тифани", "Лятно пътуване" и "Музика за хамелеони"). Обожавам този автор, от много години не е издаван дебютът му "Други гласове, други стаи", дори и по антикварните книжарници не успях да го намеря. Смятам, че ако вашето издателство издаде наново издание, ще бъде нещо много хубаво за почитателите на чудото от Ню Орлийнс.