Зимно пътуване
„Като всички останали и аз се нервирам, когато ме претърсват по летищата. Досега не се е случвало да не предизвикам прословутото бипкане и мъжки ръце да не ме опипат от глава до пети. Веднъж не се стърпях и казах: „Наистина ли смятате, че искам да взривя самолета?”
Идеята явно не беше добра и ме принудиха да се съблека. Хората нямат чувство за хумор. Днес отново ме претърсват и се нервирам. Знам, че бипкането сега ще започне и мъжки ръце ще ме опипат от глава до пети.
Само че този път в 13,30 ч. наистина ще взривя самолета.“
Шуберт композира песенния цикъл „Зимно пътуване”. Амели Нотомб пише своя осемнайсети минироман „Зимно пътуване”. Не че между двете творби има нещо общо. Просто героят на романа си тананика мотиви от цикъла, а навън е студено. Героят носи странното име Зоил, героинята пък е Астролаб. Има и една писателка аутистка Алиенор. Зоил е лудо влюбен в Астролаб, която пък е до смърт предана на Алиенор. В историята се намесват и халюциногенни гъби, и любовта на Алфред Айфел, а защо Зоил иска да взриви самолета, Амели Нотомб ще ни обясни постепенно, като ни разкрие отношенията му с двете героини и със света. И като ни предложи още едно от своите занимателни четива, изпълнени с фантазия и ирония.
Амели Нотомб
Родена през 1966 г. в белгийско семейство, Амели Нотомб (псевдоним на Фабиан Клер Нотомб) е авторка на 35 романа, носителка е на 13 литературни награди, удостоена е с титлата баронеса и почетното отличие Командор на ордена на короната. Восъчната ѝ фигура краси музея „Гревен“, а един астероид има честта да се нарича Нотомб.
Повече от три десетилетия тя е сред най-четените френскоезични автори в света. Някои от романите ѝ са екранизирани, а „Любовен саботаж“ е превъплътен в театрална пиеса и опера.
Със своята неизтощима фантазия и ексцентричност Нотомб е абонирана за успеха още от 1992 г., когато излиза първият ѝ роман „Хигиена на убиеца“. През 1999 г. белгийската писателка печели Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, екранизиран под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” от 1995 г. е удостоен с награда „Жан Жионо”, награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда „Ролан дьо Жювнел”. Романът „Жажда“ ѝ носи номинация за „Гонкур“ и първо място в класациите за бестселъри на Франция. За „Първа кръв“, навярно най-личния и вълнуващ роман на писателката, са ѝ присъдени награда „Рьонодо“ 2021 и Европейската награда „Стрега“ 2022.
С логото на „Колибри“ у нас са издадени повечето ѝ романи, в т.ч. „Толкова по-добре“ (2025) - затрогващо интимен разказ, ода за приспособяването, куража и независимия дух.
Още книги от автора
Изумление и трепет
Хигиена на убиеца
Амели Нотомб „Зимно пътуване“
Предпочетох полет от летище „Шарл де Гол“, а не от „Орли“, и си имам сериозна причина за това – летището на Роаси е много по-красиво и приятно, дестинациите са много по-разнообразни и далечни, безмитните магазини предлагат повече възможности. Но основната причина е, че в тоалетните на Орли има служителки по чистотата.
Не е въпросът в това, че трябва да им се плаща – човек винаги ще намери някоя дребна монета в джоба си. Друго не понасям – да виждам съществото, което ще почисти след мен. Унизително е и за двама ни. Без да се хваля, аз съм деликатен човек.
Днес смятам особено често да посещавам тоалетните. За първи път се каня да взривя самолет. А и за последен, защото ще бъда в него. Опитах се да намеря по-изгодно за мен разрешение, но не намерих. За един обикновен гражданин подобен акт задължително включва самоубийство. Другият вариант е да си част от международна организация, но това не е по вкуса ми Нямам душа на конспиратор. Не се вписвам в колектив. Не че имам нещо против хората, дори проявявам склонност към приятелство и любов, но обичам да действам сам. Как човек да извърши велики дела, ако някой непрекъснато му се мотае в краката? Има случаи, в които можеш да разчиташ само на себе си.
Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора – толкова ме е страх да не закъснея, че неизменно подранявам.
Днес чупя собствения си рекорд и се представям на гишето в 8,30. Госпожицата ми предлага място в по-ранен самолет. Отказвам.
Петте часа чакане няма да са толкова дълги, тъй като си нося бележник и писалка. До четирийсетата си година успявах да избегна срамното изкушение на писането, но очевидно престъпните деяния от само себе си водят до такава потребност. Няма страшно, понеже драсканиците ми ще гръмнат заедно с мен при експлозията. Няма да ми се наложи да предлагам ръкописа си на някой издател и уж равнодушно да го питам за мнението му.
Бипкането при проверката за първи път ме разсмя. Както се очакваше, мъжки ръце ме опипаха от главата до петите. Смехът ми им се видя подозрителен, но аз им обясних, че имам гъдел. Когато обърнаха чантата ми наопаки, прехапах бузите си, за да не прихна отново. Все още не разполагах с оръжието на престъплението. Малко по-късно купих нужния материал в един от безмитните магазини.
Амели Нотомб „Зимно пътуване“
Предпочетох полет от летище „Шарл де Гол“, а не от „Орли“, и си имам сериозна причина за това – летището на Роаси е много по-красиво и приятно, дестинациите са много по-разнообразни и далечни, безмитните магазини предлагат повече възможности. Но основната причина е, че в тоалетните на Орли има служителки по чистотата.
Не е въпросът в това, че трябва да им се плаща – човек винаги ще намери някоя дребна монета в джоба си. Друго не понасям – да виждам съществото, което ще почисти след мен. Унизително е и за двама ни. Без да се хваля, аз съм деликатен човек.
Днес смятам особено често да посещавам тоалетните. За първи път се каня да взривя самолет. А и за последен, защото ще бъда в него. Опитах се да намеря по-изгодно за мен разрешение, но не намерих. За един обикновен гражданин подобен акт задължително включва самоубийство. Другият вариант е да си част от международна организация, но това не е по вкуса ми Нямам душа на конспиратор. Не се вписвам в колектив. Не че имам нещо против хората, дори проявявам склонност към приятелство и любов, но обичам да действам сам. Как човек да извърши велики дела, ако някой непрекъснато му се мотае в краката? Има случаи, в които можеш да разчиташ само на себе си.
Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора – толкова ме е страх да не закъснея, че неизменно подранявам.
Днес чупя собствения си рекорд и се представям на гишето в 8,30. Госпожицата ми предлага място в по-ранен самолет. Отказвам.
Петте часа чакане няма да са толкова дълги, тъй като си нося бележник и писалка. До четирийсетата си година успявах да избегна срамното изкушение на писането, но очевидно престъпните деяния от само себе си водят до такава потребност. Няма страшно, понеже драсканиците ми ще гръмнат заедно с мен при експлозията. Няма да ми се наложи да предлагам ръкописа си на някой издател и уж равнодушно да го питам за мнението му.
Бипкането при проверката за първи път ме разсмя. Както се очакваше, мъжки ръце ме опипаха от главата до петите. Смехът ми им се видя подозрителен, но аз им обясних, че имам гъдел. Когато обърнаха чантата ми наопаки, прехапах бузите си, за да не прихна отново. Все още не разполагах с оръжието на престъплението. Малко по-късно купих нужния материал в един от безмитните магазини.
